Павел Димитров с коментар за обхвата на имущественото застраховане пред Dir.bg

Слабото разпространение на застрахователните продукти, различни от автомобилните, не е нова тенденция на нашия пазар. Ако в Западна Европа попитаме за най-популярен тип застраховане, неизменно това ще бъде застраховката живот, следвана от имуществените, личните здравни застраховки и едва тогава хората се грижат за автомобила. У нас е точно обратното - 73% от събраните премии са по автомобилен бизнес.

На какво се дължи тази тенденция - скромни доходи, ниска финансова култура или на нещо друго? За коментар по темата Dir.bg потърси изпълнителния директор и член на УС на ЗК "Лев Инс" АД Павел Димитров.

Застраховка или данък

Българите възприемат застраховането като вид данък, наследен факт от миналото, когато застраховките се плащаха заедно с данъка на съответния имот, обясни експертът.

Нещо повече, по над 90% от полиците, които са се сключвали тогава, никога не е предявявана претенция. Или казано иначе - хората възприемат застраховката като данък, срещу който не биха получили нищо, добави Димитров.

Въпреки че застраховането в България отдавна не функционира по този архаичен начин, стереотипите са трудни за преодоляване.

Именно за това усещането, когато се заговори за създаване на Катастрофичен пул при бедствия, в който собствениците на имоти да имат задължителна вноска е като за създаване на нов налог.

Практиката за изплащане на минимални помощи от страна на държавата за засегнатите при бедствия и аварии не помага за повишаването на процента застраховани, смята експертът.

Вместо държавата да дотира пострадалите със суми, крайно недостатъчни за възстановяването на щетите, е необходимо да предприеме на първо време разяснителна кампания за ползите от застраховането като изрази подкрепа към бранша и плюсовете от неговото развитие. В един по-дълъг период от време би трябвало да се предприемат и законодателни промени, във връзка със създаването и функционирането на катастрофичен пул. Към настоящия момент обаче няма никаква готовност за неговото организиране, категорични са от Лев Инс.

Другият фактор за слабото разпространение на имуществените застраховки е недостатъчната информация и тук не можем да говорим за отсъстваща или занижена финансова култура, а за липсата на стратегия за разясняване потребността от застраховане, както от компаниите, така и от държавата.

Масовият клиент не е наясно, че застраховката имущество може да бъде десетки пъти по-евтина от тази за автомобила. Освен това на пазара се предлагат множество бюджетни решения, които са достъпни дори за клиенти с ниски доходи.

По 1 лев на месец

Застраховките имущество най-общо казано покриват щети по недвижимото имущество, а, когато са избрани такива покрития, и по движимото - електро уреди, мебели и друга покъщнина, кражба, експлозия, наводнения, ВиК или електрически аварии и други. Някои компании, като Лев Инс например вече предлагат възможност за използване на авариен асистънс в по-големите градове. Това означава, че, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят се ангажира с отстраняването на щетите и то по безкасов за клиента път.

Цените могат да варират в много широк диапазон, като зависят от конкретните предпочитания на клиента. На пазара се предлагат пакетни или лимитирани застраховки. Те са с минимални покрития, имат силно опростена процедура за сключване, защото не е необходимо да се представят документи за собственост или фактури. Това обикновено са и най-евтините застраховки, като минималната сума може да е до 1 лев на месец. За по-скъпите имоти, в които има повече техника и по-големи инвестиции в подобрения, е хубаво да се изберат покрития, които биха гарантирали на собственика по-високи обезщетения.

Имам щета, какво следва?

Голяма особеност при завеждането на щети по застраховките имущество няма - и при тях, както при всички останали застраховки, се изисква подаване на уведомление за настъпилото събитие. Като срокът за подаване на такова е различен и зависи от естеството на настъпилите събития - кражба, пожар природно бедствие или друго.

Сроковете варират от 24 часа до 7 дни и са записани в Общите условия на конкретната застраховка. След това се извършват огледи от експерти на застрахователя, а, при по-сложни или спорни казуси, се наемат вещи лица със съответната експертиза.

Когато застрахователят, както е в случая на Лев Инс, предлага услугата авариен асистънс, при настъпване на събитието застрахованият се обажда на спешен телефон за изпращане на авариен екип. Целта на аварийният асистънс е отстраняване на причинителя на щетите във възможно най-кратък срок, за да се предотвратят по-сериозни последствия. Ако може да се говори за някаква особеност при щетите на имущества, то тя е в овладяването на причините за щета - пожари, наводнения и други подобни.

Освен застрашаващи или унищожителни за движимото и недвижимо имущество на клиента, тези явления често застрашават и живота на самите собственици. От друга страна погиването на недвижимото имущество може буквално да преобърне живота на човек.

Понякога отговорът е "не"

Често мотив за отказ на изплащане на обезщетение е "некачественото строителство". Този момент би могъл да се избегне още при закупуването на имот. Тогава е хубаво човек да се информира за качеството на строителството, да изиска цялата налична строителна документация и ако е необходимо да се консултира със специалист.

Важно е да се знае, че застрахователят покрива ново настъпили щети против волята на човек, а последиците от некачественото строителство могат да бъдат повод за претенции към строители и предприемачи.

Повод за отказ много по-често, според експертите са неверни данни, които са били декларирани при сключване на полицата или при подаването на уведомлението за щета. Например, декларирани са щети от наводнение, но такова не е било регистрирано в района на увреденото имущество. Данните за бедствия, аварии и различни катастрофични събития застрахователите набавят ежедневно от Националната служба пожарна и аварийна безопасност, НИМИХ при БАН, Геофизичния институт към БАН и други официални източници.

Вижте целия материал в dir.bg