Валентина Градинарска: Пациентите ще плащат неколкократно за лечението си в болница

Интервю пред БГНЕС на изпълнителения директор на „Животозастрахователен институт” АД - г-жа Валентина Градинарска

В Европа няма задължително здравно осигуряване, което да изключва от покритие най-скъпите и социално значими заболявания като онкологичните, кардиохирургични операции и да ги поверява на застрахователни компании. Това заяви в интервю за БГНЕС Валентина Градинарска, изпълнителен директор „Животозастрахователен институт” АД.

С нея разговаряме по темата за здравното осигуряване и реформи в системата, която все повече набира скорост, както на политическия небосклон, така и в публичното пространство.

Валентина Градинарска има повече от 20-годишен опит в застраховането и активно участва като експерт в работните групи към МЗ по темата за здравната реформа.

Под нейното ръководство ЖЗИ разработи нови иновативни продукти и комплексни услуги в полза на клиента.

БГНЕС: Парламентът възложи на министъра на здравеопазването да представи модел за реформа. Какво очаквате да се промени и какви трябва да бъдат резултатите от нея? Ще бъде ли това поредната реформа само на хартия?

Валентина Градинарска: Винаги е добре, когато започва обществен дебат за проблемите на българското здравеопазване и необходимите решения за подобряване на неговата ефективност. В предложените варианти за промени в осигурителния модел обаче се прехвърля целият финансов риск и отговорност към застрахователите и пациента. Освен промяна във финансирането е необходима и реформа в организацията на системата. Има много неясноти, а именно: липса на механизми за контрол, неяснота какво точно покрива предложената вноска от 12 лв. и какво получават потребителите срещу нея, проблемите със събираемостта на вноските, особено при определени групи лица и др. Няма отбелязани мерки за промени по отношение на лимитите, на цените на клиничните пътеки, на медицинските стандарти, на нивата на компетентност, не се забелязва различна политика по отношение на лекарствата, единственото, което се предлага, е реформа в приходната част на касата. В допълнение, няма страна с тристълбов модел на здравно осигуряване, т.е. задължителна здравна вноска, доброволна застраховка и задължителна застраховка. Предложените промени касаят само болничната медицинска помощ. Нищо не се посочва за специализираната извънболнична медицинска помощ, клинични лаборатории, профилактика. Ще се увеличи ли финансовата тежест върху хората и ще продължат ли да чакат за направления за консултации или за изследвания?

БГНЕС: Какъв модел на здраво-осигуряване ни е необходим? Решение на проблема ли е втората здравна застраховка?

Валентина Градинарска: Предлаганата задължителна застраховка от 12 лева би имала смисъл, ако НЗОК поеме един пакет услуги, а застрахователите – друг, защото НЗОК работи на солидарен принцип, а застрахователните дружества работят на базата на индивидуален риск и дейността им и финансовата им стабилност зависят изцяло от прецизността на актюерските изчисления. Изчисленията на МЗ за 12 лв. задължителна застраховка не отчитат рисковия профил на застрахованите лица в момента и след реформата. Според предложения модел Б, една клинична пътека ще се заплаща от 3 места – НЗОК, пациент, застраховател. При предложения сценарий на свободно ценообразуване от болниците, нито една клинична пътека няма да бъде остойностена от лечебните заведения в рамките на цената на НЗОК. Тя винаги ще бъде по-висока от 700 лв. Няма икономическа логика за една и съща дейност, направена по един и същ начин, да се плаща през два фонда. Това само би увеличило административните разходи и не би имало никакъв ефект. Гражданите ще заплащат неколкократно за своето лечение в болница – задължителна осигуровка 8%, задължителна здравна застраховка 12 лв., 15% от разходите до 700 лв. цена на клинична пътека и всичко над цената на КП остойностено от болниците като т.н. „екстри“. Промените в осигурителния модел трябва да се правят с ясни експертни аргументи и прогнози, без да водят до излишни сътресения в системата и несигурен ефект. Според мен, а и според други колеги, трябва да се запази и усъвършенства солидарния модел на финансиране на здравната система.