Нашата работа не е само техническа – тя е и лична

Нашата работа не е само техническа – тя е и лична

Георги вече седем години е първият човек, който реагира при пътнотранспортни произшествия при нашите клиенти като част от екипа на Асистънс в ЛЕВ ИНС. В интервюто си той разказва за предизвикателствата, които среща всеки ден, и за моментите, които му напомнят защо тази работа има значение. Убедете се сами: професионализмът върви ръка за ръка с човечността.

Как започна работата си в Автоасистънс и какво те привлече в тази роля?  

В Автоасистънс на ЗК ЛЕВ ИНС работя от пролетта на 2018 г. Колега, който вече работеше в компанията, ми се обади по телефона, че има свободно място и ме препоръча за него.

Кое е най-голямото предизвикателство в ежедневната ти работа?  

Най-голямото предизвикателство е обработката на пътнотранспортни произшествия (ПТП), особено когато се случват в натоварения трафик. В такива ситуации трябва да действаме бързо, но и изключително внимателно – първо проверяваме как се чувстват водачите и пътниците и дали имат нужда от медицинска помощ. Ако няма спор относно вината и автомобилите са в движение, ги изместваме на безопасно място, за да не пречим на останалото движение. При ПТП с пострадали, когато виновният автомобил е със застраховка към ЗК ЛЕВ ИНС АД, трябва да съберем максимално сведения за пострадалите и да установим в кое медицинско заведение са закарани. Всичко това изисква концентрация, спокойствие и професионализъм, защото всяка ситуация е различна и понякога напрегната.

Спомняш ли си конкретен случай, в който си помогнал на клиент и е имало голямо значение за него?  

Да, имало е много случаи, но един по-емоционален ми е останал в съзнанието. Получих сигнал за ПТП, при което участваше младо семейство с малко дете. Бяха много притеснени – не само за щетите по автомобила, но най-вече за състоянието на детето, което беше уплашено. Пристигнах възможно най-бързо, успокоих родителите, проверих дали детето има нужда от медицинска помощ и им помогнах да преместят автомобила на безопасно място. Обясних им подробно какво предстои, какви документи трябва да попълнят и какво ще направим оттук нататък. В края на случая ми благодариха, че съм бил до тях в този труден момент и че съм подходил с човечност. Това ми напомни, че нашата работа не е само техническа – тя е и лична, защото понякога просто трябва да бъдеш човек до хората, когато им е най-трудно.

Кое е най-неочакваното или сложно обаждане, което си получил?  

Един от най-неочакваните сигнали, които съм получавал, беше за пътнотранспортно произшествие между съпрузи. Случаят беше край София, в квартал Илиенци. Съпругът чакаше съпругата си да се прибере от морето, за да разменят автомобилите си – тя управляваше по-големия, подходящ за дълги пътувания. След размяната, на улицата пред дома им, съпругът намали скоростта, за да се размине с насрещен автомобил, а съпругата, която го следваше, не успя да спре навреме и го удари отзад. Ситуацията беше необичайна, защото участниците бяха семейство, а инцидентът се случи буквално пред дома им. Въпреки всичко, реагираха спокойно и попълниха семеен двустранен протокол. Това обаждане ми показа, че дори в най-познатата среда – пред собствената къща – може да възникне инцидент, който изисква професионална реакция и човешко отношение.

Какви качества трябва да притежаваш, за да работиш тази работа?  

На първо място – търпение и спокойствие. Работим в динамична среда, често с хора, които са под стрес след инцидент, затова трябва да умееш да ги успокоиш и да реагираш адекватно. Необходима е и добра комуникация – трябва да обясниш ясно какво предстои, какви документи се попълват и какво следва. Също така, трябва да си наблюдателен и прецизен – всяка ситуация е различна и изисква внимание към детайла. Професионализъм, коректност и човешко отношение са задължителни. И не на последно място – трябва да умееш да работиш под напрежение, но без да губиш самообладание. Това е работа, която изисква не само знания, но и характер.

Какво би посъветвал шофьорите, за да избегнат рискови ситуации на пътя?  

На всички участници в пътното движение бих казал: Пешеходци, пресичайте само на определените за това места. Не се разсейвайте с телефоните си и не тичайте през пешеходната пътека. Убедете се, че автомобилите са спрели, и тогава преминете. Колоездачи и киаращи тротинетки, червеният сигнал на светофара е задължителен и за вас. На пешеходната пътека трябва да слезете от превозното средство, с което се придвижвате, и да преминете, бутайки го. Мотористи, пазете се вие, защото ако вие не се пазите, няма кой да ви пази. Шофьори, не се качвайте на автомобилите си, когато сте употребили алкохол или други упойващи вещества. Спазвайте правилата за движение и не превишавайте разрешената скорост. Тръгвайте навреме за там, където отивате, и ако е възможно – малко по-рано. Бъдете по-толерантни едни към други.

Ако трябва да опишеш Автоасистънс с три думи, какви биха били те?  

Отговорност, човечност, бързина. Работата ни изисква да сме отговорни във всяка ситуация, да подхождаме с човечност към хората, които често са под стрес, и да реагираме бързо, за да осигурим безопасност и спокойствие на място.